БОРБА МЕЖДУ ДВА СВЕТОГЛЕДА Войната ‚ която днес се води по бойните полета и моретата ‚ е "Ultima ratio" за народите ‚ със силата на оръжието – върху това няма вече никакво съмнение – в своята най­дълбока основа е борба между два светогледа. Зад армиите и стоманените ескадрони и чрез тях ‚ се развива една световна борба на духовни сили ‚ в която една новородена идея за човешкия съвместен живот ‚ в борба с духовните сили на миналото се домогва до свободата и бъдещето на двата най­големи културни народи на европейския континент. В своето новогодишно възвание Водачът характеризира тоя стремеж на немския и италианския свят ‚ като от революционно значение за бъдещето развитие на човечеството. Върху плоскостта на политиката ‚ той го формулира като "борба на националсоциалистическите права срещу плутократическите привилегии". ПОСЛЕДНИТЕ ВРЪЗКИ НА БОРБАТА МЕЖДУ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СИЛИ Това изясняване на фронтовете от Водача прави днес ясни последните връзки на борбата между политическите сили. Отслабналият от старост светоглед на един отминаващ век се противопоставя още веднъж на победоносните принципи на една млада ‚ възхождаща епоха ‚ за да притиска с всичките средства на своята преситена плутокрация силите на един нов ред и за да ги тласне отново назад към състоянието на беднотия и безсилие‚ из което те са изникнали. Реакционните демокрации на запада отблъснаха всички опити за еволюция по мирен път и обявиха война на революционните носители на едно ново развитие. ПОБЕДОНОСНИЯТ ГЕРМАНСКИ ДУХ Вие получихте борбата ‚ която искахте. 85­милионнният народ на Германия ‚ прие предизвикателството. Той разби напълно Франция и гордите англосаксонци ‚ където и да ги срещне в борбата ‚ като пребити кучета и ги отблъсква на техния остров. Той разкъса блокадата им и блокира самите тях. И той ще съумее да завърши победоносния си ход срещу своите предизвикатели ‚ както го започна. Тук в тая съдбоносна борба – победоносна е не само силата на оръжието ‚ но също и духът ‚ от който тя се носи и въодушевлява. С тия войници ‚ които учудиха света ‚ с тия армии ‚ за които не съществуват препятствия ‚ се движи едно ново време ‚ една нова велика идея ‚ която е родена в недрата на народа и се въплъщава в техния Водач. В това лежи последната тайна на тяхната несломима сила. БЕЗДУШИЕТО НА ЕДНА ИЗВРАТЕНА ДЕМОКРАЦИЯ Има народи ‚ които разбират тия дълбоки връзки и познаха действието на творческите сили в развоя на човечеството. Но има и други нации ‚ чиито господствуващи слоеве ‚ в наситeното самодоволство на ограничените си възгледи ‚ във вкаменелостта на понятията си и на мисленето си ‚ направиха народите си глухи за всеки зов на природата и слепи за всяка духовна перспектива в процеса на събитията ‚ които стоят извън собствената им ограниченост. Те считат себе си за крайната цел на напредъка и тяхната демокрация за края на човешкото развитие. Затова те хулят онова ‚ което не могат да разберат и оплюват всичко ‚ което не могат да схванат. Понеже те не могат да спечелят войната по военен начин ‚ те обявиха морална война срещу силите на Оста. И в размера ‚ в който е разкъсана тяхната блокада за изгладняване ‚ те се опитват да обкръжат Германия и Италия с една блокада на омраза. За тази цел те приведоха в движение цялото бездушие на изродената демокрация спрямо лековерните и чувствителни към лъжата народи. Те замъгляват мозъците с фрази и с помощта на мрежа от лъжливи съобщения ‚ в която са вплетени толкова много народи ‚ те поставиха голяма част от света в едно състояние – човек е склонен да каже – на духовна истерия ‚ за да сготвят в омагьосания казан от разгорещени страсти и смешно невежество супата на тяхното морално оклеветяване. Не мисля ‚ че описвам много грубо тези процеси. Който ежедневно следи печата на англосаксонския свят ‚ знае ‚ че там е постигнато едно състояние на духовна обърканост ‚ която не може да се надмине. Тук на човешката логика се поставят предположения ‚ които са вече обезпокоителни от медицинска гледна точка и принадлежат към областта на психиатрията. Човек си спомня за фантастичната новела на Едгар По ‚ в която един учен посещава лудница , където се провежда принципа "индивидуална свобода". Това спестява скъпия обслужващ персонал ‚ като с доверие в разумността и искреността на лудите ‚ на някои умопомрачени е възложено да насочват и надзирават действията на другите. С течение на времето се установява ‚ че самият психиатър ‚ обясняващ на посетителите организацията на болницата , е психично болен и насилствено е затворил с помощта на другите луди болничния персонал. В момент на просветление този уважаем писател изглежда ‚ че е открил истинския характер на англосаксонската душевна нагласа. Разумът е затворен в килия ‚ а е дадена воля на безумието. Като че ли това е ключът за разбиране на тайната. ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА МОЗЪЦИТЕ Тази война даде вече много разрешения. Тя доказа задушаващото военно превъзходство на Германия. Чрез него вече се дойде до разрешение и на европейското бойно поле. Германия разкъса неприятелския опит за блокада и разгърна неизчерпаемите си военни средства и икономически сили. От проблемите ‚ които тази война постави за разрешение ‚ като че ли един от най­важните ‚ според мен ‚ е духовно­психологически: освобождаването на мозъците. Германската въоръжена сила трябваше да пробие най­напред Мажино ‚ за да накара френския народ да прозре истината и да го освободи от веригите на лъжата ‚ в които той бе окован. Действително ‚ съвсем не е похвала за демокрацията ‚ че в тази война мечът трябва най­напред да извоюва истината за нея. Нима в този привидно така просветен и напредничав свят на демокрациите и занапред ще трябва силата на оръжието да възвръща хората към опознаването на действителността ‚ към разума и към отрезвяването? Kога най­после ще се обедини духовният свят на този разровен европейски континент ‚ та с целия свой морален авторитет да направи пробив в крепостта на фразеологиите и неистините ‚ която днес обкръжава народите. Кога най­после духовно извисените сили на тази част от земята ‚ които могат да се позоват на това ‚ че те най­напред са се издигнали и оползотворили целия културен свят ‚ ще вземат думата ‚ за да проправят път през храсталака на духовната обърканост ‚ обрастващ днес мозъците на голяма част от човечеството? Toва е въпросът ‚ който трябва най­после да се изрече пред цялата общественост ‚ понеже той вълнува милиони. Трябваше ли европейският духовен живот ‚ който е създал и дарил човечеството с толкова велики дела ‚ в този момент на едно за векове решаващо развитие ‚ да не притежава повече кураж и сили да опознае пътя към новите висини и да го покаже на народите? Не ми се ще да вярвам това. Искам да се опитам да разреша задачата си ‚ като разгледам духовните проблеми на Нова Европа и като изложа грандиозните нови идеи‚ които германският дух създаде в големите духовни взаимодействия ‚ определящи съдбата и съвместния живот на европейските народи. ИДЕЯ И ЛИЧНОСТ Волята към ред ‚ стремежът към по­висше ‚ прогресиращо развитие е моралният закон ‚ по­висшата повеля в живота на народите. За да се изпълни тя ‚ на хората са дадени двете творчески сили: идеята и личността. Те именно са мотора на човешкото развитие. В тяхната синтеза животът се издига и човешкото битие добива най­висша форма. ВЛИЯНИЕТО НА ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ Личностите правят историята‚ но съдбата на народите се определя от формиращата сила на господствуващите идеи. Със своята гениалност надарените мъже виждат светлината на света и откриват онова ‚ което дреме дълбоко в душите на народите. Великите идеи са като километричните камъни по пътя на човечеството. Те са платформите на човешкия напредък. Факелът на духа ‚ носен от смели мъже ‚ винаги е осветявал човечеството и пътищата му. Творческите идеи ‚ които законите на живота отново връщат в съзнанието на народите ‚ влияеха решително във всички времена върху развитието на европейските културни нации ‚ издигаха ги към бъдещето ‚ когато те бяха млади и силни или пък ги унищожаваха ‚ когато изтощени от живота слабееха от старост. Bелики и могъщи са събитията на нашето време. Революциите ‚ които се нуждаят от столетия за да узреят , да се развият ‚ се извършват днес в течение на години. Идеите ‚ които бяха завладяли света ‚ избледняват. Мисловни простроения ‚ изглеждащи непоколебими ‚ започват да се олюляват. И със сгромолясването на старото и миналото , пред нас се появява новия образ на света. Кой би могъл да разбере днешните събития , формиращи народите и решаващи съдбата им от гледна точка на обикновения ход на времето и тесния хоризонт на ежедневните произшествия? Само в перспективата на големия човешки напредък те добиват форма , изпълнена със смисъл. Те могат да се разберат само с понятията на една нова представа за света. Няма съмнение ‚ че ние стоим на прага на един поврат във времето ‚ дори вече прекрачихме едно ново стъпало на развитие. Мисля ‚ че когато поискаме да познаем днешните революционни събития в тяхното величие и значение ‚ ще трябва да ги разберем ‚ изхождайки от най­дълбоките им корени. РЕВОЛЮЦИЯ В МИСЛЕНЕТО Образуването на понятията също е подчинено на прогресивно развитие. Както интелектът на отделния индивид се развива от люлката до старостта в постоянна метаморфоза на понятията ‚ така също и богатството на мисълта в съвкупността от хора израства из наследството на генерациите и от опита на вековете. Спокойни моменти на духа и времена на зрялост се сменят с революционни преломи на нашите познавателни сили ‚ когато методите на мислене от вчера за познанието на духовните и обществените проблеми са станали безплодни за новото време. Такава е епохата в която се намираме. Извършена бе революция не само в обществения и политическия живот ‚ но също и в мисленето. Тя произхожда от двете големи континентални културни нации: Германия и Италия. Тя ще стане полезна за другите народи в размера ‚ в който те пожелаят да си послужат с нея. Когато искаме да схванем силите и да опознаем формите ‚ определящи и формиращи Нова Европа ‚ ние може да сторим това като изследваме елементите , образуващи тези сили и вече влезли в действителността. В образа на света ‚ който националсоциалистическата идея ни открива ‚ се извърши завъртане оста на познанието: обрат от "аз" към "ние" ‚ от отделния индивид ‚ към общността. Последва прелом в света на духа ‚ поправящ една вековна грешка в мисленето. Духовнo-историческото дело ‚ което извърши този обрат ‚ се състои в това ‚ че то детронира индивидуалистическото мислене ‚ което векове наред господствуваше B нашия живот и го замени със съзнаващото общността мислене ‚ разкриващо съвсем нови , огромни възможности за придобивки. В серия от по­рано държани доклади ‚ аз дадох обстойно теоритико­познавателно обоснование на този основен въпрос , дотолкова ‚ доколкото това е необходимо във връзка с поставената тема. ИНДИВИДУАЛИСТИЧНОТО МИСЛЕНЕ Е ДУХОВНА КОНСТРУКТИВНА ГРЕШКА В основата на индивидуалистичното мислене лежи погрешната предпоставка ‚ че човекът е един индивид и като такъв трябва да се разглежда във всички негови прояви в живота. Върху тази изглеждаща така неприкосновена и като че разбираща се от само себе си предпоставка ‚ беше построена през вековете като Вавилонска кула сградата на индивидуалистичното мислене. Остроумието на толкова много философи от тази индивидуалистична епоха не беше схванало ‚ че човекът ‚ като изолирано аз в този свят ‚ не притежава никаква действителност ‚ че той във всички свои действия ‚ е колективно същество ‚ в семейството ‚ в естествено свързаната общност на един народ ‚ в нацията ‚ в расата ‚ чийто член е той ‚ в една цялост ‚ с която той е свързан повече или по­малко. Те не доглеждаха основния факт ‚ че общността ‚ в която протича човешкия живот от люлката до гроба ‚ не само е условие за неговото битие и възможностите му за действие ‚ но също така е духовна предпоставка ‚ категория на неговото мислене. Те не познаха ‚ че във всички области на човешкия съвместен живот не индивидуалистичното ‚ либералистичното ‚ а само цялостното ‚ съзнаващо общността мислене може да ни разкрие същността на действителността ‚ че в природата на естествено дадената общност лежат включени всички познавателни сили на отделния индивид. Индивидуалистичното мислене беше духовната конструктивна грешка на цели векове. Велико духовно постижение на нашето време би било то да се освободи от паяжината на индивидуализма ‚ от която не бяха в състояние да го освободят дори обществени движения на миналия век , а в общността да се познае единствено възможното основание на нашето мислене и действие. С това се извърши една най­дълбока и основна революция в духовната история. Тази революция в мисленето е ключ за вратата на едно ново време. Тя обхваща всички части на живота и дава във всички области разрешения ‚ които не бяха открити досега. Който притежава тези нови основи на мисленето ‚ нему животът се подрежда смислен и ясен. Тази революция поставя мост към ново стъпало на развитие на човешкото познание ‚ водещо ни към новите брегове на напредъка и културата. И това не е смела конструкция или празна теория ‚ а ощастливяваща действителност ‚ зад която стои живият живот. СТРАХЪТ ПРЕД ПОБЕДАТА НА НОВОТО Революционният обрат в мисленето поставя ‚ без съмнение ‚ за нашата генерация една отчасти сериозна проблематика. Появата на едно ново време може да възбуди често противоречия в народите ‚ които обременени с море от предубеждения на миналото ‚ с крайно недоверие слагат крак върху новото. Те още не знаят ‚ че това ‚ което от гледна точка на миналото изглежда радикално и невъзможно ‚ разглеждано от гледището на една нова платформа става естествено и разбираемо. Който още живее в миналата епоха и се учи да говори нейния език , да мисли с нейните мисли ‚ той не може да разбере с понятията на стария свят новото време. Други пък ‚ чиито възможности за познание стоят до известна степен още в сянката на миналото ‚ и все пак са прекрачили вече стъпалата на едно ново време ‚ считат новото за лъжливо учение и го оспорват със страстта на високомерни и духовно заблудени фанатици на истината. Те си въобразяват ‚ че днешната война трябва да се проведе по същата схема ‚ както и миналата ‚ докато в действителност ‚ на тях се противопоставят съвсем нови сили ‚ за които те още далеч не са дорасли. Техните мозъци отказват да признаят най­простите закони на човешката логика. Когато водата е стигнала до носа им ‚ тези побъркани хора говорят за победа ‚ едно безчинство пред наличността на фактите ‚ граничещо с политическо богохулство. Най­сетне има и други ‚ които са изградили своето господство и сила върху платоническото изграждане на индивидуалистичното мислене. С право те се страхуват от победата на новото ‚ понеже в него виждат опасността за собственото си съществуване и го оспорват с негодни средства като някакво изчадие на сатаната. Хилядолетия хората вярваха ‚ че земята е плоска и само преди 400 години те бяха убедени ‚ че слънцето се върти около земята. Преди 400 години един германец откри ‚ че земята както всички други планети обикаля около слънцето. С това познание и тогава се провали един свят и се изгради нов – този на прогреса. И тогава силите на реакцията се нахвърлиха с бруталната нетърпимост върху триумфа на истината и правото на нов живот. Появи се учението на Коперник , Галилей беше хвърлен в тъмница ‚ а Джордано Бруно – предаден на кладата. Днес , върху плоскостта на мисленето се извършва отново Коперникански обрат на духа. Ние откриваме ‚ че светът се върти не около индивида ‚ а около общността ‚ народа ‚ от чиято съдба зависи отделният индивид И отново ‚ както тогава ‚ силите на регреса ‚ реакционерите на плутократичния свят надигат глава ‚ за да подтиснат напредъка в живота на нациите и да задушат факела на духа в кръвта на народите. Тъмните сили на едно надживяно време отново се надигат ‚ използвачите на човешката назадничавост ‚ отново издигат клади на духовна нетърпимост срещу борците за прогрес. Но този път носителите на новите идеи не притежават само правото ‚ но слава Богу и силата ‚ за да се противопоставят на своите разорители и да ги унищожат. И понеже тази пречеща инквизиция не е достатъчно силна ‚ та със силата на своето оръжие да сложи прът в колелото на развитието ‚ затова тя мисли да ни повали чрез световна коалиция на омразата. МОРАЛНА ДЕМАГОГИЯ Един известен англичанин писа преди няколко дни в Лондон: "Как си представяме ‚ че ще спечелим тази война? Два метода стоят открити пред нас ‚ за да постигнем тази цел. Единият е методът на бруталната сила ‚ битката между двете армии ‚ а другият е тази на духовното убеждаване ‚ битката за умовете. Изкуството на цялостната война се състои в изкусното съчетание на тези методи ‚ при което трябва да се припомни ‚ че една победа на бойното поле на духа автоматически носи със себе си успешен изход на войната. Ние трябва , с нашите военни действия да комбинираме един силен и победоносен поход на бойното поле на умовете". Оръжието ‚ с което англосаксонците си служат на това бойно поле на умовете ‚ е това на моралната демагогия. За това те започнаха офанзива на думите. Затова те навреме ни дават сражение с приказки. В една вълна от министерски речи ‚ които те разтръбиха извън четирите стени на парламента им по целия свят ‚ те се заловиха за най­възвишените чувства на човечеството. Те твърдят ‚ че се борят в името на Бога ‚ в името на истината ‚ прогреса и културата. Тъкмо и в тази област те се борят за всичко , което може да се улови. "Ние сложихме нашата сръчност ‚ така казват те ‚ в ръцете на Бога". Kогато става дума за култура и дух в света‚ тогава в разговора трябва да вземат участие всички културни нации на европейския континент. Тези велики нации дадоха на света безсмъртните произведения на културата и на духа. На много народи отвъд океана те дадоха наистина мисловното наследство на хилядолетия ‚ но не и духовната надменност ‚ която се шири днес отвъд нашия континент. При европейските културни народи фантазиията не е интелигентност и арогантността не значи дух. Това би трябвало да забележат тези бездушни апостоли на ненавистта. През последната година аз си дадох труд най­подробно да изуча всички речи на английските министри и на техните англосаксонски секунданти по отношение на духовното им съдържание. Онова ‚ което намерих е безкрайно повторение на морални трактати ‚ но се оказа пълна липса на духовна същност и предметност. Духовният екстракт на тази годишна продукция на англосаксонската интелигенция е следният: • Новият ред на Хитлер се състои в световното господство на германската нация. • Националсоциалистите искат да поробят човечеството. • Англия се бори за един принцип: свободата и бъдещето на целия свят. • Води се борба на доброто срещу злото. • Англия се бори за свобода и демокрация ‚ за истина и достойнство срещу духовната тирания. • Демокрациите водят борба за по­добра човешка природа. • Ние искаме с общи усилия да спасим душата на човечеството. • Ние искаме да направляваме човека по големия път на прогреса. • Ако демокрациите се провалят , ще пропадне и светът. Ние обединяваме търсачите на светлината срещу силите на злото. И така продължава ‚ все в същия тон. Добродушни слушатели и читатели на тези голословни излияния трябва да вярват ‚ че тук истински корифеи на духа ‚ точно от висините на мъдростта ‚ се изправят срещу варварския регрес на едно ново време. Но когато тези напоени с морал речи се разголят от тяхното празнословие ‚ тогава човек трудно може да отстрани впечатлението ‚ че тук глупавите глави на нашето столетие са си дали свиждане. При по­близко разглеждане остава само една шепа от неразбираеми лозунги и злоупотреба с понятия ‚ които са лишени от всякаква логика и без следа от предметно обоснование – тъкмо като подигравка с мислещия свят – се разтръбяват като откровения на последното човешко познание: "морал" ‚ "свобода" ‚ "истина" , "демокрация" и се поднасят като коктейл ‚ смесени според нуждата на слушателите. Върху морала в живота на народите ‚ върху това що е добро и зло ‚ на чия страна стои ангелът на световния ред и къде стои дяволът ‚ върху това къде се намират етичните управления и къде лицемерните ‚ кои водят войни в името на човечността и кои пречат на тяхното завършване пак в името на човечността. Bърху всичко това не ще решават техните ограничени умове ‚ а едно по­висше провидение. С хора ‚ които правят търговия с Христос ‚ не може да се разисква върху морала. "Те свиват пръсти и сключват компромис с Бога" ‚ както бе писал веднаж поетът Вилхелм Йенсен. Една раса ‚ която е хвърлила морала в калта ‚ каквато е английската ‚ не би трябвало да дръзва да се бори още с неговите оръжия. Що се отнася до истината ‚ тя също е една тъмна точка в живота на британците. Както те притежават един собствен морален кодекс ‚ така също те са си създали едно особено понятие за истината. Един от техните големи политици ‚ бившият министър­председател Станлей Балдуин ‚ беше тоя ‚ който от катедрата на едно английско висше военно училище ‚ каза: "На полесражението на международния конфликт ‚ хората поставиха любовта към отечеството като необходима добродетел за политическите мъже над любовта към истината". Това е откритият (пътният) лист на неистинността. Те лъжат в името на нацията. Цялата им политическа история е потвърждение единствено на това. Каква стойност има тогава думата истина в устата им? Когато човек проецира тези фрази върху плоскостта на обективната дискусия ‚ за да си ги обясни със средствата на човешката логика ‚ остават уловими само две понятия: понятието свобода и понятието демокрация. ПРОБЛЕМАТА ЗА СВОБОДАТА В ИНДИВИДУАЛИСТИЧНОТО МИСЛЕНЕ Който иска да говори върху свободата ‚ трябва да знае що е тя и какво тя означава в съвместния живот на народите. Демократичните оратори отвъд Канала твърдят ‚ че имат свободата като наследствена пенсия и обясняват ‚ че у нас няма никаква свобода. За доказателство на противното бих искал да си позволя свободата да освободя тяхната свобода от господството на фразите. При все че проблема за свободата е стълбът на индивидуалистичното мислене ‚ философите на либерализма не можаха никога да ни дадат задоволителен отговор на този най­значителен въпрос ‚ който познава историята на човешкото мислене. Англосаксонските демократи ни дължат една логическа дефиниция. Те обясняват свободата чрез правото на човека ‚ а правата на човека чрез свободата. Цялата тази работа е един затворен кръг от нищо неказващи начини на изразяване. Имаше един английски философ ‚ който бе казал ‚ че най­трудно се побеждава заблудата ‚ която се корени в езика. "Неподходящи думи образуват веригата ‚ която свързва хората с неразумните действия. Всеки неподходящ израз съдържа зародиша на лъжливи твърдения. Той образува мъглата ‚ която закрива истинската природа на нещата и често представлява непреодолима пречка за откриване на истината". Такова едно объркване на понятията е създала думата свобода в главите на толкова много хора. "Свобода" е една възвишена ‚ въодушевляваща ‚ но също така често неразбирана и погрешно тълкувана дума. Както през всички времена най­добрите умове са я употребявали ‚ но също и най­лошите умове ‚ през всички времена‚ са злоупотребявали с нея за свои цели. Тя е общото място на чувства и мисли ‚ въху което индивидуализмът празнува истински оргии. Свободата на индивида ‚ казва индивидуализмът ‚ е първоизворът на човешките права ‚ но вече тази изходна точка на неговото мислене е фалшива. Аристотел учеше: "народът е по­близо до природата , отколкото до индивида". Произходът на нашите понятия не е в единичното ‚ но както вече изложих това ‚ в общността. Следователно ‚ всяко понятие за свободата ‚ което не се основава на общността ‚ не е обосновано върху действителността на нещата. Понятие за свободата ‚ което не се извежда от общността е a priori фалшиво и неупотребимо за което и да е познание в областта на човешкия съвместен живот. То не действува утвърждаващо ‚ а разрушаващо живота. Поради това ‚ така наречената "индивидуалистична свобода" ‚ както нейните апостоли твърдят така леко и като разбираща се от само себе си ‚ не е нещо ‚ което е било дадено в природата на човека. В природата му е дадено съзнанието за общността ‚ съзнанието за дълг към общността ‚ в която е роден. Но индивидуалистичното понятие за свободата иска освобождаване на индивида от този дълг към общността. Затова чувствителността на езика определя един такъв човек ‚ освобождаващ се от задълженията си към обществото ‚ като индивид или субект. ТВОРЧЕСКА СВОБОДА Кант ‚ този титан между философите ‚ даде ‚ както е известно ‚ най­висше морално значение на проблема за свободата и обвързаността в хармония помежду им. Това беше неговата най­голяма заслуга да се схване човекът едновременно като свободен и обвързан. Какво значение има това познание във връзка с новите идеи и какво окончателно разрешение на проблемите за свободата следва от тази синтеза ‚ вече изложих обстойно на друго място. Отговорът гласи: човек действува само тогава истински свободно ‚ когато действува съобразно същината на общността ‚ към която принадлежи. От това става ясно ‚ защо свободата може да бъде само творческа свобода и защо само на творящия за общността човек допада тази свобода. Френската революция пишеше думата свобода на своите знамена ‚ но в действителност ‚ тя задуши свободата в разюздаността на индивидуализма. Онова ‚ което остана беше само парафраза на думата ‚ която усвоиха плутократите ‚ та под знамето на свободата да увековечат веригите на робството. Нашата революция не унищожи свободата ‚ но разголи либералната свобода на фразите и отдаде значение на истинското съдържание на свободата. НАРОДОПОЛИТИЧЕСКОТО СХВАЩАНЕ ЗА ДЪРЖАВАТА Истинска свобода съществува само в една по­висша обвързаност. Това не важи само за живота на отделния индивид ‚ но също и за живота на народите помежду им. Свободата и суверенитетът на народите , поставят границите , които определят пространствените дадености и здрави органични принципи на реда. Колко повърхностно и грубо ‚ колко безсмислено и несвързано , е подозрението на нашите врагове ‚ че Германия искала да завладее света. Те се опитват да накарат народите да повярват ‚ че тук се касае отново за една голяма световна авантюра ‚ преследваща старозаветната мечта за световно господство. Аз мисля ‚ че твърдения от такъв характер изобщо са възможни само поради това ‚ че има народи ‚ които са наивни като деца. От десет години работя рамо до рамо с Водача. Мисля ‚ че ако той имаше намерение да завладява света ‚ то аз поне веднаж трябваше да чуя нещо за това от него. Такива лицемерни твърдения са смешни , защото са несъвместими с идеите и основното поведение на националсоциализма ,защото са негова пълна противоположност. Основният политически елемент на националсоциализма е народополитическото схващане за държавата. Той не се стреми към империалистическо завладяване ‚ а към вътрешна сплотеност и народно единство. Най­ясното доказателство за това е единственото по рода си организирано от националсоциализма мощно движение за възвръщане на германската народност ‚ събиране на германската кръв в майката­отечество. Народополитическото схващане за държавата не е насочено към разпокъсващата силите външна експанзия ‚ а към вътрешно разумно изграждане и осигуряване народностните основи на живота. Националсоциализмът издига идеята ‚ че здрави междудържавни отношения могат да се установят само тогава , когато образът на нациите е ясен и завършен ‚ когато управлението – отговорно и авторитетно ‚ се корени в народа. РАЗРУШИТЕЛНАТА СИЛА СРЕЩУ КОНСТРУКТИBНИЯ РЕД Редът на живота в нашата държава е с вътрешна народополитическа завършеност и ясни външнополитически линии на управление. Идеята и динамиката на националсоциализма са изцяло насочени към мир ‚ който да даде на нашия деветдесет милионен народ необходимата основа и сигурност за живот в сърцето на Европа. Националсоциалистическа Германия е принудена да се бори ‚ понеже насочените към империализъм и световно господство англосаксонски принципи на живота не желаят да признаят тези прости за нашия стремящ се към мирно развитие народ предпоставки. Затова те ни обявиха тая война. Това е войната на разрушителната сила , водеща Англия срещу конструктивния ред в живота на народите. Че националсоциалстическа Германия се оказа в тази натрапена й война по-силна ‚ отколкото нейния нападател ‚ това не е никакво доказателство за насилието като принцип ‚ а само признак за вътрешната мощ на нейната идея за ред. Те казват: "ние се борим за демократическия начин на живот. Ние се борим за свободата ‚ за да живеем живота си така ‚ както си искаме". Националсоциализмът ‚ обаче ‚ съвсем не възнамерява да им пречи в това. Той е на мнение ‚ че всеки народ трябва да живее живота си по свой маниер. Престъплението срещу свободата ‚ в което тук ни обвиняват ‚ в действителност се отнася до самите тях. Никъде ‚ в никоя страна на света не съществува по­голяма и по­неопровержима нетърпимост към начина на управление на другите страни ‚ както това е при англосаксонците. Тази нетърпимост ‚ обаче ‚ се провежда лицемерно в името на свободата ‚ а аз вече обясних каква е тази тяхна свобода в действителност. Тази война ‚ така казват нашите противници ‚ е борба на демокрацията срещу тиранията. Също и тук трябва да свалим маската от лицето на тези политически лицемери , да свалим очилата на миналото от носа на тяхната публика. ЩО Е ДЕМОКРАЦИЯ? Тук аз ще си позволя да дам думата на един неутрален учен*)‚ който неотдавна публикува една статия: "Хитлер и демокрацията". Той постави въпроса: Защо Водачът е противник на демокрациите ‚ когато самият той изхожда от народа и като председател на най­ демократичната република в света ‚ поддържа непосредствени и искрени връзки с народа? В течение на своето изследване той идва до заключението ‚ че модерните демокрации на Франция ‚ Англия и Америка само привидно имат нещо общо с волята на народа. В същност те служат като прикритие за партийните интереси и компенсационните сделки на определени политически кръгове и висши прослойки. Грешките на либералната демокрация произлизат още от нейните създатели ‚ вложили в нея своите материалистични ‚ утилитарни възгледи и стопанския идивидуализъм. Всичко това творците на либералната демокрация срамежливо са украсили с една идеалистическа фасада. Те никога не са вярвали искренно в измислените от тях лозунги за "свобода" ‚ "равенство" и "братство". В така наречените западни демокрации народът фактически никога не е бил носител на права ‚ а такива са били само няколко хиляди капиталисти. Зад завесата на демокрацията се крие егоизмът на едно удобно живеещо малцинство. Тези твърдения поставят пръст в раната. Не трябва постоянно да се говори за "демокрация" ‚ но да се отговори веднаж завинаги на въпроса: Що е демокрация? Какво всъщност тя означава? Aко демокрация означава анонимно господство на едно малцинство ‚ управляващо чрез пари и създаване на обществено мнение ‚ тогава нашите противници имат право ‚ окачествявайки се като демократи. Но ако демокрация означава ‚ действително господство на народа ‚ тогава демокрацията не е при тях , а при нас. Ние не отдаваме особена стойност на това да се кичим с толкова тежко компроментирано от политическото си минало понятие. Но ако плутократите си служат с него ‚ за да оправдават господството си и да мамят народа ‚ то тук се налага да хвърлим пълна яснота върху тези понятия. ГОСПОДСТВОТО НА НАРОДА ПРИ НАЦИОНАЛСОЦИАЛИЗМА Който иска да разгледа националсоциалистическото схващане за държавата в неговата идейна структура и неговото практическо осъществяване ‚ трябва да разпознае в него най­модерното господство на народа в историята. Той противопоставя срещу анонимния принцип на една изродена демокрация своя принцип на отговорността и водачеството , в чистата народностна държава. Той не вижда волята на народа в мъртвото ‚ купено с пари и финансово влияние ‚ парламентарно число ‚ а я схваща директно в постоянна и непосредствена връзка с живота на самия народ. Поради това националсоциалистическата партия не е партия в парламентарен смисъл ‚ а партия на германския народ въобще. Тя е пазителят на обществената съвест на нацията ‚ тя държи ръка си върху пулса на народа ‚ тя следи неговите най­малки движения ‚ неговите грижи и нужди ‚ неговите интереси и желания ‚ неговите радости и страдания. Тя е негов помощник и съветник ‚ безспирен носител на неговите почини отдолу нагоре. Тя предоставя на стотици хиляди сънародници от всички професии и слоеве политическата отговорност и с това е създава възможност на десетки хиляди германци ‚ когато са окажат политически способни ‚ да заемат ръководни места в германската държава. Тя свързва органически и неразривно вечния поток на младежта с живота на нацията и създава водачески подбор ‚ осигуряващ непрестанен жив запас на водачески кадри за идващите поколения. Чрез националсоциалистическата партия не се добива съмнителната парламентарна воля на числата ‚ а истинската воля на народа придобива осезаема форма. Чрез своите възпитателни принципи на творчество и водачески подбор , тя дава на нацията една отлично действуваща система и ритъма на естествено подновяващите се сили. Още преди почти 2300 години Платон ‚ в своите "Закони" писа ‚ че най­гениалната конституция за един народ е тази ‚ която постига това щото: "масите да се доведат до доброволно подчинение ‚ а мъдрите из тяхната среда да заемат управлението". Новият народополитически принцип на управление ‚ който Германия и Италия въздигнаха чрез своите гениални водачи ‚ даде възможност да се осъществи това възвишено политическо схващане. Когато месиите на демокрацията и плутократите говорят днес с пълно пренебрежение за "диктатурите" ‚ зад това духовно високомерие се крие или порокът на незнающите или съдържанието на една надменност ‚ която най–много се страхува от това да не би случайно пробудилите се народи да познаят истината. СОЦИАЛИЗМЪТ НА ПРОИЗВОДСТВОТО За да изясним пред погледа на нашия читател духовните основи на новия европейски ред , остава да разрешим още един голям проблем. Френската революция издигна понятието за "равенството на всичко ‚ което носи човешки образ". Тази егалитарна идея е коренът , от който израстна социалната мисъл на деветнадесети век. От тази фалшива предпоставка произлезе и онова ‚ което може да наречем трагично объркване на понятията , обременяващо въпроса за социализма десетилетия и векове наред. Именно поради своята природа хората не са еднакви ‚ а неравни. Има способни и по­малко способни ‚ трудолюбиви и по­малко трудолюбиви ‚ годни и за нищо негодни хора. Следователно ‚ проблемът ‚ който социализма трябва да разреши ‚ не е да създаде съгласие в интересите между равни ‚ а напротив , да създаде хармония в интересите на неравни. Само принципът ‚ който е в състояние да даде това разрешение ‚ може да изяви претенцията , че предлага един намиращ се в съгласие с естественото развитие ‚ плодотворен ред за съвместен човешки живот. Изхождайки от неравенството между хората ‚ националсоциализмът разкрива възможности за издигане на всички до равенство. Той предлага на всички трудящи се еднакви изгледи за успех. На останалите без наследство от едно злополучно капиталистическо развитие , той възвръща еднакви стопански права ‚ отстранявайки всички пречки ‚ които либералната система със своето предпочитание към богатството и капитала ‚ поставя пред тях като непреодолима стена. С това националсоциализмът обосновава един стопански и обществен ред ‚ в който всеки сънародник ‚ какъвто и да е той и откъдето и да произхожда ‚ може да се издигне до най­високите места в стопанството и държавата ‚ единствено ако има силата ‚ волята и способността за това. Този истински социализъм ‚ разкриващ възможността за стопански успех и при най­простия човек ‚ учи ‚ че хората служат най­добре на собствените си интереси ‚ ако поставят доброто на общността като крайна цел на своите желания. Той слива интересите на отделния индивид с тия на нацията и така дава възможност да се разият стопанските сили на Цялото за доброто на отделния човек. Този принцип ‚ като една от най­благодатните идеи ‚ която въобще някога е била изтъквана ‚ открива възможностите за увеличаване двигателната сила на човешкото стопанство. Тоя социализъм на производителността ‚ даващ на всички дава еднакъв шанс ‚ но гарантиращ успех само на трудолюбивите ‚ създава единствено възможната хармония на социалните интереси , между неравни хора. И същевременно той е най­смислената и висша форма на обществения живот въобще ‚ понеже от нея нацията може да развие винаги силите си за нов разцвет. НОВАТА СТОПАНСКА СИСТЕМА НА ПРОДУКТИВНИЯ ТРУД Преди да прехвърля тази мисъл на международна плоскост ‚ за да изложа нейната годност за съвместен живот между народите ‚ бих желал да направя някои бележки върху стопанството. И тук новата изходна точка на нашето мислене донесе на националсоциалистическа Германия значими ‚ интересни и дълбоки решения. Националсоциалистическото мислене направи също и в областта на стопанството едно ценно откритие. В едва видимата мрежа на модерните стопански процеси ‚ то намери ядката на икономическите сили и през булото на партиите схвана човешкия труд като оживяваща основа за всичко. В лабиринта на икономическите представи ние намерихме нишката на Ариадна*) ‚ която върна нашата стопанска мисъл отново към ясното понятие – продуктивният труд. Ние разбрахме ‚ че в действителността само продуктивният труд създава консумативните блага за живота и поради това решаващият фактор в едно стопанството не са банките , капиталите или парите ‚ а на първо място производството. На капиталистическия стопански принцип: "капиталът трябва да създава капитал" нашата система противопоставя истината: "трудът твори труд". Поради това ние свалихме от трона либералната догма за първенството на капиталистическата рентабилност и я заменихме с принципа на народностната продуктивност. С това осигурихме стопанския възход на нацията. Нейните успехи са жизнено доказателство за ползата от тази ‚ отговаряща на величието на новото време стопанска система. Тази система не познава вече безработицата. Тази стопанска система не познава никаква инфлация. И ако човек ‚ повлиян от понятията на миналото ‚ запита: как се казва тази нова стопанска система ‚ какво име носи тя? Можем да му отговорим с едно изречение: тази стопанска система още няма име поради това‚ че досега още никой в историята не е създал нещо подобно. Ние разбрахме ‚ че парите сами за себе си нямат никаква стойност в стопанството ‚ а имат само една функция. Наистина , обвързаността със златото в по­раншната примитивна стопанска епоха беше целесъобразна за разменната функция на парите ‚ но в една модерна ‚ прогресивна стопанска епоха ‚ се оказа нецелесъобразна за функционалната задача на парите ‚ дори вредна и съдбоносна. Този първобитен остатък на една отдавна надживяна стопанска епоха се усвои от еврейската плутокрация ‚ за да закрепости с него своето господство. Чрез илюзията на златото тя поддържа представата ‚ че то не е средство за постигане на определена цел‚ а е самоцел и по този начин задушава с престъпен егоизъм стопанския напредък на народите. Националсоциализмът разбра ‚ че най­добрата основа на всяка ценност е доверието в управлението на държавата , в продуктивните сили на нацията. Той постави край на илюзията на златото в Германия и има само една съчувствена усмивка към ония народи ‚ които още не са проумяли истинската роля на жълтия метал ‚ държащ окован напредъка на човешкото стопанство , метал , който се изнася от шахтите на рудниците по света за да потъне отново в дълбините на избените банкови трезори. В модерния стопански живот златото не само не е фактор на производството ‚ а тъкмо то е спирачката за неговото развитие. Златото е противоположността на производствения принцип , движещ стопанския прогрес и общественото развитие на народите. Този производствен принцип действува благодатно сред германския народ и на него принадлежи бъдещето като принцип на реда в съвместния живот на европейските народи. Върху това бих искал да се спра с няколко думи в следващата глава. ПРИНЦИПЪТ НА ПРОИЗВОДСТВОТО В ЖИВОТА НА НАЦИИТЕ Както хората ‚ така също и народите , са неравни по своята природа. Също и в живота на народите помежду им , само тогава може да се създаде съгласуване и хармония на техните интереси по мирен път , когато се създаде равенство в условията на съревнованието помежду им. Също така народите могат – съгласно дадените им от природата възможности – да заемат своето място в света в съответствие с техните способности и производителността им. B състезанието между народите начело трябва да стои само най­добрият въз основа на неговата производителност и стойността му. Както производителният принцип и този за подбора във вътрешния живот на народа водят към най­висша форма на неговото развитие ‚ така и принципът на производството в живота на нациите помежду им е гаранция за тяхното общо по­висше развитие. Само чрез него в общежитието на народите могат да добият значимост ония сили , които осигуряват най–голям напредък за всички ‚ а заедно с това на всеки отделен индивид – най­добро развитие. Ако въобще би било възможно на мястото на насилието да се постави мирното изравняване в живота на народите ‚ аз вярвам ‚ че мисълта за равенство в условията за всички съдържа в себе си единствения възможен градивен принцип. С Обществото на Народите се направи вече един опит ‚ при все че той беше само за добродушните ‚ да се отстрани военното решаване на споровете между народите чрез една организация на мира. Обаче това беше негоден опит за негоден обект. Обществото на Народите ‚ външно построено върху принципа на равенството ‚ стана инструмент на победителите срещу победените ‚ инструмент за увековечаване на омразата ‚ на несправедливостта между народите ‚ на неравенство в изходните условия и подтискане производителността на хората. На всичко това се противопоставя принципа на производството в живота на нациите‚ един динамически подреждащ‚ истински творчески регулатор‚ един принцип‚ способен да постави на мястото на силата ‚ мирното състезание между народите ‚ защото той дава на всички равни условия ‚ т.е. дава на всички нации еднакви възможности да участвуват в разпределението на земните блага ‚ за да бъдат те полезни според размера на своите способности и своята продуктивност. Що касае нашата национална народна общност , вече отговорих по­горе на един от най–парливите въпроси: Как е възможна личността , личната свобода вътре в общностната обвързаност? Аз посочих неговото разрешение чрез онова взаимодействуващо единство на националсоциалистическата идея ‚ в която общността носи личността , при което личността действува отново за общността. Едно подобно духовно разрешение на проблема поставя днес въпроса за международния ред на народите ‚ а именно въпроса: как е възможен един общ ред на нациите при предпоставката за тяхната свобода навън? Oтоворът може да бъде само един: Не чрез принципа на запазените права за отделни народи ‚ а само чрез равни възможности за всички. Не трябва само едно малцинство ‚ което чрез насилието е поставило в свое притежание голяма част от богатствата на земята ‚ а всички според размера на своята производителност , да вземат участие във възможностите за развитие на тоя свят. РАСОВО РАЗДЕЛЕН ‚ НО ОРГАНИЧЕСКИ СВЪРЗАН РЕД НА НАРОДИТЕ Признаването на производствения принцип поставя естественото свързване с един общ ред , в който свободата и отговорността могат да съществуват една до друга. Това е идеята за един расово разделен ‚ но органически свързан международен порядък. Тя се роди от новата синтеза на духа на двете големи континентални културни нации ‚ за да призове Европа към нова вяра ‚ към ново развитие и към нов напредък. Тази идея е достойна за голямата духовна традиция на нашия континент. Какво е дала на Европа и на света културно-творческата и държавостроителна сила на Римската Империя не ще излагам тук надълго. В продължение на цяло хилядолетие европейският ред беше роден и осигурен от германската идея за господство и империализъм. Духовните въздействия на Коперниковия образ за света подготвиха един обрат в този йерархически свързан порядък. Тридесетгодишната война de facto доведе до неговия край. В европейския хаос , след разпадането на стария ред , Франция създаде идеята за абсолютизма. За съжаление , от Френската революция срещу този абсолютизъм израстна откритието , за криворазбраните права на човека. Идеите на френската революция отстраниха надживяните и спъващи връзки ‚ но не създадоха нови творчески отношения. В това лежи и нейната слабост – ако искате и нейната трагедия. Без съмнение ‚ либерализмът ‚ освобождавайки подтиснатите сили ‚ допринесе много за човешкия прогрес ‚ обаче ‚ в своето индивидуалистическо израждане той обремени със съдбоносни последици обществения живот на народите. От свободата на занаятите израстна диктатурата на капитала. От свободата на печата израстна диктатурата на еврейския дух. От демокрацията – господството на плутократите. Революцията в наше време детронира индивидуализма като фалшива основа на мисленето и откри правата на човека в народа ‚ създаде една нова епоха в развитието на Европа и на реда в нейния живот. Могъщи възможности на културен и обществен разцвет ‚ на увеличаване стопанските сили и издигане жизненото ниво са включени в този нов порядък ‚ в разделянето на неговото обширно стопанско пространство , в сигурността и обезпечеността на неговия политически стабилитет. С помощта на този ред и неговите плодовити принципи за народите в Европа ще се издигнат из развалините на една отминала епоха към нов цъфтящ живот. ПРИНОСИТЕ НА АНГЛИЯ ЗА РАЗРУШАВАНЕТО НА ЕВРОПА Идеите ‚ които определяха политическото и обществено развитие на нашия континент и които разкриваха прогреса на неговите народи , винаги бяха от континентален произход. Какъв довод могат да противопоставят срещу това надменните жители на британския остров? Дала ли е Англия някога на европейския континент поне един единствен плодотворен принцип на живота? Нейният принцип за световен порядък е бил винаги: насилие и грабеж. B живота на европейските народи тя носеше само на разложение. Почти всички идеи за човешко подтисничество‚ човешка аморалност и човешкия упадък се раждаха в Англия. От Англия , Европа се „ощастливи“ с ученията на утилитаризма ‚ на егоизма , като най­висши двигателни сили на човешкия прогрес и на престъпния стопански материализъм. Англия е родината на така наречената "класическа национална икономия" ‚ на учението за ползата ‚ което намираше най­висшия смисъл на човешкото стопанство в израза: „Капиталът трябва да произвежда капитал.“ Тя разбираше човешката работна сила като стока. Тя превърна парите в самоцел и постави на народите веригите на златната илюзията. Английският дух създаде за европейските народи всички догми на най­ужасния капитализъм и заедно с това най­дълбоките бездни на човешката обществена мизерия. Единственият принцип на реда ‚ който Англия даде на Европа ‚ беше принципът на равновесието между европейските сили ‚ борбата на всички срещу всички ‚ постоянното подстрекателство за саморазкъсване на континенталние сили. Всичко това доведе дотам , щото войната в мирно време да стане трайно състояние за континента и когато е необходимо ( за Англия , бел.на пр.) да се разгърне до кървава пъклена картина. Английските приноси за Европа бяха винаги спирачка за какъвто и да е органически ред между нейните народи. Същността на нейната политика ‚ прокарвана чрез Обществото на народите ‚ бе увековечаване на омразата. Нейните обещания за гаранции са измама за народите ‚ които и се доверяват. Без съмнение обаче , Англия причини тяхното пробуждане. Нейният морал е маска , а нейните думи – демагогия. СИЛАТА НА ПЕЧАТА В СЛУЖБА НА ИСТИНАТА Аз се опитах да развия ръководните идеи ‚ които ‚ изхождайки от една революция в мисленето ‚ се харктеризират като основни духовни линии на нова Европа. Дадох образа на духовните връзки ‚ въвеждащи една нова епоха в живота на народите. Аз мисля ‚ че тези идеи са вярни ‚ понеже съответствуват , както на законите на логиката ‚ така също на чуството и динамиката на нашето време. Те са толкова прости ‚ както всичко велико в живота. Те са така неприкосновени и убедителни ‚ че днес дори хората в Англия биха ги възприели. "Ние имаме нужда от един нов ред в Европа ‚ тъй като народа на Великобритания не е подготвен за това ‚ да умре за стария". Така се чува да се говори днес. Безполезен труд. Те не ще измамят никого вече. Велики формиращи идеи могат да се осъществят само от велики духовни сили ‚ чрез които те са навлезли в живота. Други ‚ въпреки всичко ‚ имат честолюбието ‚ да се представят за месии на едно ново време. Но понеже те живеят още в духовния мрак на една отминала епоха и още не схващат величието на новото време ‚ те поеха пътя на демагогските фрази и на ревнивата омраза. Те живеят в сферата на духовното помрачение и водят кръстоносен поход за така наречената "свобода на духа". Обаче онова ‚ което те наричат борба за човешка свобода ‚ в същност е борба срещу човешкия напредък ; това което те характеризират като борба за демокрация ‚ е борбата на най­глупавата нетърпимост ; това което те обясняват като борба за истината ‚ е борба за пълен мрак срещу светлината на познанието. Една по­късна епоха ще познае в тях най­черната духовна реакция в историята ‚ строителите на клади през двадесети век ‚ позор за човечеството ‚ срещу който трябва да се вдигне целия духовен свят. И той трябва да има смелост да покаже този позор пред цялата общественост ‚ такъв какъвто той е в същност. Философията на нашето време не е наука за тайните. Царството на нейните идеи стои отворено и за най­простия наш сънародник. Духовно­научните катедри в Европа бяха станали непродуктивни ‚ понеже им липсваше основата на едно ново мислене. Днес за тях отново е създадена онази твърда основа ‚ която израства от новото ‚ плодотворният духовен живот , действуващ в служба на истината за бъдещето на народите. Моят стремеж винаги е бил и днес е: да мобилизирам силата на печата като ръководно духовно средство на народите за тази висша цел. И аз имам вярата ‚ че когато ние поставим в действие всички средства и инструменти на човешкия разум , обединени в борбата срещу регреса ‚ ще придобием силата да водим разума към победа. Днешните реакционери ‚ в своята измама ‚ характеризират система си като твърда основа на световния ред. Те казват: ако пропадне демокрацията ‚ ще пропадне светът. B действителност ще пропадне само светът на техните надживяни разбирания , за да се издигне един нов свят. Аз говорих върху волята за ред ‚ за стремежа към по­висше прогресивно развитие ‚ като по­висша повеля на живота на народите. На нациите ‚ които ще й се подчинят ‚ ще се усмихне благоволението на съдбата. На ония ‚ които я пренебрегнат ‚ във времето на борбата неминуемо ще се изпълни събоносното решение на историята. СЪЗНАНИЕТО ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ВОДАЧА Аз съм в края на моето изложение ‚ което направих по­малко от политически съображения на опортюнизъм ‚ отколкото от вътрешното задължение пред самоуважението на духа. Не защото вълната от нечистотия и кал би могла да ни задуши ‚ а защото едно такова натрапливо изявяване на духовни посредствености и тази до такава степен примитивна и безсрамна бледност на мислите ‚ която днес се разпространява ‚ изисква отговор ‚ заради достойнството и уважението към духовния свят. Аз не бих се наел да посочвам силуетите на идеите ‚ които днес са в действие ‚ за да издигнат Нова Европа ‚ ако бих говорил , изхождайки от сивата теория , чужд на живата действителност. Но аз смея да се чувствувам непосредствено свързан с възгледа на творческата Личност и нейната формираща бъдещето сила ‚ с ритъма на новото време. Това е диханието на нейния жив дух ‚ който исках да изложа пред вас. В началото говорих върху идеята и личността като творчески сили в живота на народите. В личността ‚ на която не е отредено само да твори идеи ‚ а и да ги формира чрез дела в жива действителност ‚ в която животът е въплътил самия себе си до съвършенство. Величието на такава личност става видимо за всички чрез величието на нейните дела. На малцина е отредено да проникнат в хода на нейните мисли ‚ в ритъма на нейните идеи , в ковачницата на нейния творчески дух. Изхождайки от това знание и от опита на едно десетгодишно ежедневно и непосредствено преживяване ‚ което води раждането на един народ из най­дълбоките дълбини и създаването на една Личност ‚ аз мога да си позволя едно определение: Ако ръководителите на света наричащ себе си демократически , биха притежавали само една частица от вътрешното величие и съзнание за отговорност ‚ което има Водачът ‚ тогава нашите надежди за щастието на народите и за благополучието на хората по тая земя биха били по–реалистични. Моята информираност по тези въпроси ме задължава да изкажа всичко това публично още веднъж ПРОБУЖДАНЕТО НА НАРОДИТЕ B ЕBРОПА Днес отново се проявява величието на духа ‚ който културните народи на континента създаваха така често в западноевропейската история , за да се изпълнят решения ‚ определящи хода на хилядолетията. Народите забелязват величието на този дух ‚ само мозъците на държавниците от някои демокрации не се достатъчно големи ‚ за да го проумеят. Действително , великите мисли изникват от сърцето и се схващат само от сърцето. Така днес се извършва едно пробуждане на народите в Европа ‚ което не остава незабелязано от времето. Силите ‚ вярващи в него започват да се обединяват. От борци и спътници на едно надживяно минало стават съюзници на едно възходящо бъдеще. Но присъдата на историята е вече произнесена. Тя постави вече в действие идеите на едно ново време ‚ водещи народите към ново развитие и нов разцвет. Техният ритъм се движи с маршовата стъпка на армиите и военните колони ‚ започнали борбата за жизнените права на своите нации и просъществуването на народите си. Всяка чиста революция получава своето кръщение в борбата и намира своята цел в реда ‚ в оня истински ред ‚ който не носи в себе си зародиша на нови войни ‚ а широко разтваря вратата за човешки напредък ‚ защото само така се гарантира на народите път към прогресивно и спокойно развитие.